Търговско предложение до „нашите“ депутати

 important, news, Uncategorized  Comments Off on Търговско предложение до „нашите“ депутати
Dec 022016
 

Уважаеми народни представители,

Моля да ни позволите да разположим сергия на централния пазар в Столицата на Република България, София. На тази сергия Българската Академия на науките ще продава
звезди.

Ценова листа:

1. Звезди от първа до шеста звездна величина (видими с невъоръжено око от тъмно място) – по 1000 лева. (Разходите до тъмното място са за сметка на купувача).
2. Звезди от шеста до петнадесета звездна величина ще се продават само по 500 лева, те се виждат с любителски телескопи.
3. При доплащане от 5000 лева, закупилият звезда по т. 1. или 2. получава:
сертификат, карта на звездата и околните съзвездия (приблизителна площ около 150 квадратни ъглови градуса = (15 градуса по ректасцензия * 10 по деклинация).
4. Към т.3., по желание на клиента (депутата), върху неговия сертификат може да бъде добавено ново име. Защо например звездата α Lyrae да има собствено име Вега, след като много по-подходящо е α Lyrae, Menda Stoyanova (за тези, които не четат латински – алфа от съзвездието Лира, Менда Стоянова, суперзвезда, нали?!).
Но може би в този момент ще се засегне някой, че наричаме една от най-ярките звезди на лятното небе на другиго. Нека да не го пропускаме и предложим за него алтернативата от зимното небе – вместо α Canis Majoris, Sirius, нека бъде алфа от Голямото куче, Владислав Горанов. Е, дами и господа, но и това не е без пари, ще ви струва само някакви си десетина хиляди лева. Ако прецените, че не светите толкова ярко и се ориентирате към по-слаби звезди, ще се спазарим. Поемаме риска за договаряне с вас, въпреки че по пазарлъците вие сте ненадминати.
5. За да видите Вашата звезда, която попада в т.2 от офертата, посетете Националната астрономическа обсерватория. Все още там има кой да ви я покаже, срещу скромното заплащане от 1000 лева. За реда за посещения посетете сайта на Обсерваторията www.nao-rozhen.org.
6. Ако предпочитате други небесни тела – астероиди, комети, планети, галактики, купове от звезди и т.н., позволете ни нашият щанд на Женския пазар да заеме по-голяма площ. Поради очертаващият се голям интерес към амбулантната търговия с астрономически обекти, мисля че ще справим с наема.
7. За да гарантираме обслужването ви по т.5 от тази оферта, продължаваме
тренировките на футболния отбор „Роженските мечки“. За съжаление се налага да отклоняваме младите участници в този отбор от преките им ангажименти. Уверяваме ви, че въпреки тренировките по време, когато техните колеги в Европа и зад Океана изследват своите звезди, комети, галактики и Вселената, нито един от нашите млади учени все още не им отстъпва по своята квалификация и компетентност (не във футбола – в астрономията).

За какво ли ни е тази астрономия, защо трябва да трошим пари за Обсерватория? Няма да е лесно да се обясни, особено на хора, които говорят за цифри, когато обсъждат милиардите в един бюджет. Моля, върнете се някъде из отделенията (не си спомням дали беше в първи ли във втори клас). Когато си припомните каква е разликата между цифри и числа, може да си поговорим за ползата от фундаменталната наука и в частност от астрономията.

Поздрави,
Таню Бонев, астроном

Важна забележка: Международният астрономически съюз (IAU) няма нищо общо с продажбата/покупката на имена на звезди (http://www.iau.org/public/themes/buying_star_names/). Тъй като вече трета година Република България не може да намери средства за вноската си в IAU, съвсем скоро България ще бъде изключена от тази международна организация и българските астрономи ще имат уникалната възможност да станат търговци на звезди, а защо не на имоти на Луната, Марс, Венера и другите планети. Списъкът може да стане безкраен, тъй като и те участват в откриването на планети около други звезди. Но нека все пак купувачите на имотите имат предвид, че по нашето законодателство всички имоти се облагат с данъци. Но дали един парцел на Луната е недвижим имот? Ето още един въпрос, по който астрономите от БАН биха могли да бъдат ПОЛЕЗНИ ЗА ОБЩЕСТВОТО. Все пак Луната обикаля (движи се) около Земята. И дали данъкът да бъде зависим от албедото (отражателната способност) на имота? Все пак, ако албедото на вашия имот е по-голямо от 12% (средно за Луната) вие ще си наблюдавате имота по- лесно от Земята, в сравнение с някой ваш колега, беден собственик, закупил парче с албедо само 3-4%.
ТБ.

Обръщение на Директора на ИА с НАО към всички, подкрепили кампанията за набиране на средства за Националната астрономическа обсерватория

 important  Comments Off on Обръщение на Директора на ИА с НАО към всички, подкрепили кампанията за набиране на средства за Националната астрономическа обсерватория
Oct 122015
 

Драги приятели на астрономията,

 

Преди всичко, огромна благодарност на всички, които подкрепиха до момента кампанията за набиране на средства за оцеляване на Националната астрономическа обсерватория, https://www.indiegogo.com/projects/save-rozhen-observatory-bulgaria#/ .

Много хора се отзоваха и помогнаха, още повече искат да се информират за някои подробности и задават въпроси свързани със състоянието на Обсерваторията, необходима ли е тя въобще на страната, с какво е полезна и т.н. На много голяма част от тези въпроси ще намерите отговори в статията,публикувана неотдавна във вестник “168 часа”.

intervu

проф. д-р Таню Бонев, директор на Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория

Избор на директор

 important, news  Comments Off on Избор на директор
Oct 022015
 

На 1 септември 2015 г., управителният съвет на българската академия на науките откри процедура за избор на директор на Институт по астрономия с национална астрономическа обсерватория. Кандидатите могат да се запознаят с пълния текст на обявата, следвайки линка „обяви и конкурси” в лявата колонка на сайта на бан.

НАУЧЕН СЕМИНАР

 events, important, семинари  Comments Off on НАУЧЕН СЕМИНАР
Sep 292015
 

Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 5 октомври от 11:00 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София. На семинара ще бъде представен проект за монография.

Тема: Химически пекулярни звезди от спектрален клас А

Докладва: проф. д.ф.н. Илиан Илиев, ИA с НАО, БАН

Поканени са всички интересуващи се.

От ръководството на семинара

Абстракт:

Звездите от спектрален клас А представляват особен интерес както от гледна точка на строежа на звездните атмосфери, така и от гледна точка на звездната еволюция не само върху главната последователност. Заради отсъствието на доминиращ механизъм на пренос на енергия от централните части към звездната повърхност съществен става приносът на други физически процеси и явления – дифузията под действие на излъчването, магнитното поле, приливните взаимодействия и др. Комбинираното действие на тези фактори се отразява най-вече в наблюдаваното разнообразие на химическия състав при звездите от спектрален клас А. Няма друг спектрален клас, при който амплитудата на химическия състав на звездните атмосфери да достига почти шест порядъка – от -2 порядъка за едни химически елементи до +4 порядъка за други.

На семинара ще бъде представен проект за монография, която обхваща резултатите от изследвания правени преди всичко с 2-м телескоп в НАО. Последователно в нея са разгледани три основни типа химически пекулярни звезди от спектрален клас А – звезди от тип Ламбда Боотис с техните бедни на метали атмосфери, класическите Ар звезди и стабилизиращото действие на силното магнитно поле, и, най-накрая, металичните звезди, членове на двойни системи, при които съществена роля играят приливните взаимодействия.

Защита на дисертационен труд

 events, important, news, семинари  Comments Off on Защита на дисертационен труд
Aug 282015
 

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 28. 09. 2015 г. от 15 ч. в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:

Бърза променливост при избрани хромосферно активни звезди джуджета и апаратура за изследването им

на Румен Гошков Богдановски, инженер в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.

Автореферат

Научен ръководител: проф. д-р Ренада Константинова Константинва-Антова

Председател на НЖ: проф. д-р Таню Русинов Бонев

Рецензии:

проф. д-р Таню Русинов Бонев – pdf
доц. д-р Валери Костадинов Голев – pdf

Становища:

проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
проф. д-р Драгомир Вълчев Марчев – pdf
проф. д-р Ренада Константинова Константинова-Антова – pdf

Космическият телескоп „Хъбъл”- 25 години в Космоса.

 events, important  Comments Off on Космическият телескоп „Хъбъл”- 25 години в Космоса.
Apr 172015
 

СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВЕНОСТТА

Космическият телескоп „Хъбъл”- 25 години в Космоса.

Hubble- 25th anniversary image. What will it be?”

Уважаеми дами и господа,

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен организира честване на 25-годишнината от въвеждането в експлоатация на космическия телескоп „Хъбъл”. Събитието ще се проведе в Големия салон на БАН (ул.” 15-ти ноември” №1, гр. София) от 18:30 часа на 23 април 2015 година.

На събитието ще бъде изнесена научно-популярна лекция от проф. дфн Илиан Илиев посветена на ролята на телескопа за развитието на астрономията през последните 25 години. След това ще бъде разкрито широкоформатното изображение, посветено на годишнината, предоставено ни от представители на НАСА, Европейската космическа агенция и Европейската Южна Обсерватория. Самото изображение е строго пазена тайна и разкриването му ще настъпи едновременно на около 60 места в цяла Европа.

След като изображението бъде показано пред гостите, то ще отпътува за НАО – Рожен, където ще бъде изложено на вниманието на посетителите през летния сезон на 2015 г.

Събитието ще бъде достъпно за широката общественост, като новините около него ще бъдат обявени на официалната Facebook страница на Института по астрономия с НАО.

Допълнителна информация:

Космическият телескоп „Хъбъл”, с диаметър на огледалото 2,4 метра, е изведен в околоземна орбита на 24 април 1990 година от совалката „Дискавъри”. За изминалите 25 години той успя да стане най-популярният съвременен научен инструмент и има сериозен принос във всички области на съвременната астрономия.

Телескопът е съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Носи името на Едуин Хъбъл – забележителен учен, открил съществуването на други галактики и отдалечаването им едни от други, което е основата на Теорията за големия взрив.

В момента телескопът все още продължава да работи и да изпраща наблюдателни данни на хилядите астрономи, търсещи тайните на Вселената.

Полезни линкове:

Официален сайт на телескопа „ Хъбъл”: HubbleSite.org

Официален сайт, посветен на събитието: http://hubble25th.org/

Фейсбук страница на събитието: https://www.facebook.com/events/352743378245965/

Обществена поръчка

 important, news  Comments Off on Обществена поръчка
Feb 252013
 

Днес 25. 02. 2013г Институт по астрономия с НАО обявява Обществена поръчка относно:

“Изследване, разработка, изработка и въвеждане в експлоатация на високодисперсен спектрограф от тип “echelle”, предназначен за 2-метровия телескоп на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО)”

Информация за обществената поръчка се намира в профила на купувача .

Тема на деня: Ядрена енергетика и звезди

 important  Comments Off on Тема на деня: Ядрена енергетика и звезди
Oct 302012
 

Бъдещето на енергетиката е управляемият ядрен синтез. Повече от 60 години човечеството се стреми да разработи технология за добив на енергия чрез ядрен синтез. В същото време всяка секунда звездите над нас отделят огромни количества чиста енергия в продължение на милиарди години, благодарение на реакциите на термоядрен синтез в техните недра.

През 1967 г. Ханс Бете получи Нобелова награда, защото почти тридесет години преди това показа как термоядрените реакции зареждат звездите с енергия.

Модерният свят разбира къде са скрити правилните отговори на въпросите, от които зависи нашето бъдеще и продължава да инвестира милиарди в изучаването на Космоса.

В същото време ние тук и днес, 30.10.2012 г. си задаваме въпроса: Да затворим ли „Космическите очи на България” ?

 

Вие може да помогнете това да не се случи. Дарителската кампания продължава. Всеки преведен лев ще бъде използван за оцеляването на НАО – Рожен. Банковата сметка е :

 

Сосиете Женерал Експресбанк

4700 Смолян, бул. “България” – 56

IBAN: BG94TTBB94003120017759

BIC: TTBBBG22

Институт по Астрономия, НАО-Рожен

 

Societe Generale Expressbank

4700 Smolyan, Blvd. “Bulgaria” – 56

IBAN: BG94TTBB94003120017759

BIC: TTBBBG22

Institute of Astronomy, NAO-Rozhen

 

Имената на дарителите ще бъдат публикувани в сайта на НАО Рожен на адрес: http://www.nao-rozhen.org/friends/fr2.htm

Въпрос на деня: Ще оцелее ли НАО-Рожен?

 important  Comments Off on Въпрос на деня: Ще оцелее ли НАО-Рожен?
Oct 262012
 
Ще заприличат ли условията за работа в НАО-Рожен
скоро на тези, при които е бил принуден да твори
преди повече от двеста години?
Или изследователската дейност в НАО-Рожен ще
продължи с характерните за 21 век темпове и
средства, такива, каквито са показани във
филма „Космическите очи на България”?Днес отговорът на този въпрос зависи и от вас. Вашите дарения ще помогнат Обсерваторията да оцелее. Банковата сметка на НАО е:

Сосиете Женерал Експресбанк
4700 Смолян, бул. “България” – 56
IBAN: BG94TTBB94003120017759
BIC: TTBBBG22
Институт по Астрономия, НАО-Рожен

Societe Generale Expressbank
4700 Smolyan, Blvd. “Bulgaria” – 56
IBAN: BG94TTBB94003120017759
BIC: TTBBBG22
Institute of Astronomy, NAO-Rozhen