Нова книга

 events, news  Comments Off on Нова книга
Nov 102015
 

нова книга

 

Излезе от печат монографията “Химически пекулярни звезди от спектрален клас А” на проф. Илиан Илиев. В нея са обхванати резултатите от многогодишни изследвания, правени преди всичко с двуметровия телескоп на Националната обсерватория Рожен. Звездите от спектрален клас А представляват особен интерес не само от гледна точка на строежа на звездните атмосфери, но и от гледна точка на еволюцията на звездите. Поради отсъствието на един доминиращ механизъм за пренасяне на енергия от централните части на звездите към повърхността им съществено става влиянието на други специфични физически процеси, фактори и явления – такива като микроскопичната дифузия под действие на излъчването, звездните магнитни полета, приливните взаимодействия и околосното въртене. Взаимодействието на тези фактори обуславя твърде необичайното за други спектрални класове разнообразие в химическия състав на звездните атмосфери, което наблюдаваме при звездите от спектрален клас А.

В монографията последователно са разгледани три основни типа химически пекулярни звезди от спектрален клас А – звездите от тип Lambda Bootis с техните бедни на метали атмосфери, класическите Ар звезди и стабилизиращото действие на силното полоидално магнитно поле, и най-накрая, металичните звезди членове на двойни системи, при които съществена роля се оказва че играят и приливните взаимодействия.

Книгата е отпечатана от издателство „Мултипринт-София“.

Избор на директор

 important, news  Comments Off on Избор на директор
Oct 022015
 

На 1 септември 2015 г., управителният съвет на българската академия на науките откри процедура за избор на директор на Институт по астрономия с национална астрономическа обсерватория. Кандидатите могат да се запознаят с пълния текст на обявата, следвайки линка „обяви и конкурси” в лявата колонка на сайта на бан.

Пълно лунно затъмнение на 28 септември 2015

 events, news  Comments Off on Пълно лунно затъмнение на 28 септември 2015
Sep 242015
 

 

Пълно лунно затъмнение на 28 септември 2015

Това затъмнение ще бъде последното по-значимо астрономическо явление за годината. Ще се наблюдава от най-източните части на Тихия океан, Северна и Южна Америка, Атлантическия океан, Европа, Африка, Западна Азия, най-западните части на Индийския океан и части от Антарктика. По време на явлението Луната ще бъде в съзвездието Риби.

Лунни затъмнения се случват, когато Слънцето, Земята и Луната се подреждат почти или точно в права линия, при което полусянката или сянката на Земята попада върху Луната. Земната полусянка води до неголямо понижаване на осветеността на нашия естествен спътник, което за обикновен наблюдател е почти незабележимо като ефект. При попадането на земната сянка върху Луната обаче се наблюдава частично или пълно лунно затъмнение.

На 28 септември 2015 затъмнението от полусянката на Земята ще започне в 03:11:46 ч. официално време, но наблюдателите няма да регистрират видима промяна във вида на Луната дълго време след този момент. Началото на затъмнението от земната сянка ще бъде в 04:07:12 ч. откогато с невъоръжено око ще може да се проследи бавното настъпване на последната по лунния диск. Пълната фаза на затъмнението ще започне в 05:11:11 ч. и от този момент Луната ще се наблюдава в характерния за нея при пълни лунни затъмнения червеникаво-кафяв цвят. Кулминацията на явлението ще бъде в 05:47:09 ч., когато лунният диск ще бъде максимално затъмнен. Пълната фаза ще завърши в 06:23:07 ч., а затъмнението от земната сянка – в 07:27:06 ч.

Продължителността на затъмнението от земната сянка ще бъде 3 часа, 19 минути и 54 секунди, а продължителността на пълната фаза ще е 1 час, 11 минути и 55 секунди.

По време на максималната фаза наблюдател от София ще вижда Луната на височина 16.5 градуса над западния хоризонт. От България явлението ще се наблюдава до залеза на Луната в 07:28 ч. (за София), т.е. до края на затъмнението от сянката, когато денят вече ще е настъпил. На 28 септември Слънцето ще изгрее в 07:20 ч. за София.

Желаещите да наблюдават явлението трябва да изберат място с открит нисък хоризонт в посока запад.

eclipse_Luna

Разположение на Луната над западния хоризонт за наблюдател от София по време на  максималната фаза на затъмнението в 05:47 ч. на 28 септември 2015

Карта за явлението от Fred Espenak (NASA’s GSFC) може да бъде разгледана на WEB-адрес http://www.eclipsewise.com/oh/oh-figures/ec2015-Fig04.pdf

Суперлуние на 28 септември 2015

Пълнолунието на 28-и септември, по време на което ще се случи пълното лунно затъмнение, е доста близко по време с перигея на Луната. Обикаляйки около Земята по своята елиптична орбита, Луната се приближава до нашата планета веднъж на всеки 27.55 дни. Когато Луната е най-близо до Земята, казваме, че тя е в перигей – така се нарича най-близката до нас точка от лунната орбита. През период от около 412 дни перигеят съвпада с пълнолунието – явление, популярно като „Супер-Луна“ или „Суперлуние“. Пълнолунието на 28 септември ще настъпи в 05:50 ч. (това е по време на пълната фаза на затъмнението), а Луната ще бъде в перигей 63 минути по-рано – в 04:47 ч. Тогава нашият естествен спътник ще бъде на разстояние 356 876 km от Земята, което е максималното му приближаване за месец септември.

При суперлуние видимият диаметър на Луната е с около 7% по-голям от случая, когато естественият ни спътник е на средно разстояние от Земята (на 384 400 km). Тази малка промяна обаче не може да се забележи с невъоръжено око. Също така в нощ при суперлуние Луната е с около 16% по-ярка, но тъй като няма с какво да се сравни тази повишена яркост, не може да се твърди уверено, че разликата е визуално доловима. Желаещите да придобият лични впечатления от Суперлунието могат да извършат своите наблюдения в нощта на 27-и срещу 28-и септември, до началото на лунното затъмнение в 03:12 ч.

Жътварска Луна“ (Harvest Moon) за 2015 г.

Сред някои народи от Северното полукълбо на Земята, пълнолунието, падащо се най-близо до есенното равноденствие, е известно като „Жътварска Луна“. Хората в миналото са забелязали, че при пълнолуние, случващо се около началото на есента, Луната като че ли изгрява почти по едно и също време в продължение на няколко вечери подред – в самото им начало. Това било доста удобно за земеделските стопани, които можели да прибират реколтата си до късно през нощта, на лунна светлина. Тяхното наблюдение не било плод на въображението им, а се дължи на една особеност, която се разяснява от сферичната астрономия: В началото на есента при залез слънце, еклиптиката сключва най-малък ъгъл спрямо хоризонта – около 23.5 градуса за нашите географски ширини. Обикаляйки около Земята, Луната се премества покрай еклиптиката с близо 13 градуса на денонощие в посока изток, поради което нейният изгрев закъснява с около 50 минути средно на всяка следваща дата. Но ако в началото на есента Луната е пълна, то поради малкия наклон на еклиптиката спрямо хоризонта, в няколко поредни вечери нейният изгрев ще закъснява с по-малко от средното, по-точно – с близо 39 минути. И обратно – около началото на пролетта, изгревът на пълната Луна закъснява на всяка следваща вечер с близо 1 час.

Пълнолунието на 28 септември е най-близкото до датата на есенното равноденствие (есента ще настъпи на 23 септември в 11:20 ч.). По смисъла на горното, това пълнолуние ще бъде „Жътварската луна“ за 2015 г.

Накратко: пълнолунието на 28-и септември 2015 е Суперлуние и „Жътварска Луна“ за годината, като освен това ще наблюдаваме и пълно лунно затъмнение.

Пенчо Маркишки, ИА с НАО, 11.09.2015 г.

Тел.: 0886 841 446

Защита на дисертационен труд

 events, important, news, семинари  Comments Off on Защита на дисертационен труд
Aug 282015
 

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и Научното жури за присъждане на научната и образователна степен “доктор” съобщават, че на 28. 09. 2015 г. от 15 ч. в зала № 301 на Института по електроника при БАН, бул. “Цариградско шосе № 72”, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:

Бърза променливост при избрани хромосферно активни звезди джуджета и апаратура за изследването им

на Румен Гошков Богдановски, инженер в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Професионално направление 4.1 Физически науки, по научна специалност “Астрофизика и звездна астрономия”.

Автореферат

Научен ръководител: проф. д-р Ренада Константинова Константинва-Антова

Председател на НЖ: проф. д-р Таню Русинов Бонев

Рецензии:

проф. д-р Таню Русинов Бонев – pdf
доц. д-р Валери Костадинов Голев – pdf

Становища:

проф. дфн Диана Петрова Кюркчиева – pdf
проф. д-р Драгомир Вълчев Марчев – pdf
проф. д-р Ренада Константинова Константинова-Антова – pdf

Мексикански залив

 news  Comments Off on Мексикански залив
Jul 132015
 

Gulf_of_Mexico

Трицветно (BVR) изображение на плътния молекулярен облак L935, известен повече като „Мексикански залив“. Тази област с активно звездообразуване се намира между мъглявините „Северна Америка“ (NGC 7000) и „Пеликан“ (IC 5070), на разстояние около 2 000 светлинни години от Слънцето. Изображението е получено на 04.09.2012 г. с 50/70-cm Шмит телескоп и CCD камера FLI PL 16803 на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ към Института по астрономия при Българска академия на науките.

Полето на „Мексикански залив“ съдържа голям брой млади звездни обекти, като звезди от тип T Tauri, звезди на Хербиг от спектрални класове Ae/Be, избухващи звезди от тип UV Ceti, обекти на Хербиг-Аро, колимирани джетове и кометарни мъглявини.

Актуални резултати от дългопериодични многоцветни фотометрични изследвания на млади звездни обекти в полето на „Мексикански залив“ с участието на астрономи от отдел „Звезди и звездни системи“ на Института по астрономия с НАО, БАН, са публикувани в:

  1. S. Ibryamov, E. Semkov, S. Peneva, 2015, PASA, 32, 21, Long-term multicolour photometry of the young stellar objects FHO 26, FHO 27, FHO 28, FHO 29, and V1929 Cygni”

  2. S. Ibryamov, E. Semkov, S. Peneva, 2015, BlgAJ, 22, 3, “Long-term BVRI light curves of 5 pre-main sequence stars in the field of “Gulf of Mexico”

  3. I. Poljancic Beljan, R. Jurdana Sepic, E. Semkov, S. Ibryamov, S. Peneva, M. Tsvetkov, 2014, A&A, 568, A49, “Long-term photometric observations of pre-main sequence objects in the field of North America/Pelican Nebula”

  4. E. Semkov, S. Peneva, S. Ibryamov, D. Dimitrov, 2014, BlgAJ, 20, 59, “The unusual photometric behavior of the new FUor star V2493 Cyg (HBC 722)”

  5. E. Semkov, S. Peneva, U. Munari, M. Tsvetkov, R. Jurdana-Sepic, E. de Miguel, R. Schwartz, D. Dimitrov, D. Kjurkchieva, V. Radeva, 2012, A&A, 542, A43, “Optical photometric and spectral study of the new FU Orionis object V2493 Cygni (HBC 722)”

  6. E. Semkov, S. Peneva, U. Munari, A. Milani, P. Valisa, 2010, A&A, 523, L3, “The large amplitude outburst of the young star HBC 722 in NGC 7000/IC 5070, a new FU Orionis candidate”

Автор на изображението и текста: докторант Сунай Ибрямов

За повече информация:

проф. д-р Евгени Семков – esemkov [at] astro.bas.bg

докторант Сунай Ибрямов – sibryamov [at] astro.bas.bg

гл. ас. д-р Стоянка Пенева – speneva [at] astro.bas.bg

Научен семинар 20.04.2015

 events, news, семинари  Comments Off on Научен семинар 20.04.2015
Apr 172015
 

НАУЧЕН СЕМИНАР

Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 20 април от 14:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.
Тема: Връзката “Слънце-Земя”: I. Космическо време и космически климат
Докладва: доц. д-р Борис Комитов, ИА НАО
Поканени са всички интересуващи се.

От ръководството на семинара

Абстракт:

В доклада се прави кратък обзор на развитието на идеите за връзката между активността на Слънцето и природните процеси на Земята през последните 400 години и съвременното състояние на тематиката. Подробно се разказва за съвременната научна и техническа инфраструктура за слънчев и слънчево-земен мониторинг. Нови резултати от анализа на преки (инструментални) и косвени (исторически) данни от последните години показват, че на Слънцето и в околоземния космос протичат процеси, които не се вписват в общата схема на поведение на слънчевите и геофизични индекси, в чиято основа е 11 и 22 годишната цикличност, а са свързани с други времеви тенденции (например 52-60 тогодишна цикличност). Оказва се, че те са пряко свързани с важни процеси в околната среда на Земята, например в климата. Във връзка с това се обосновава необходимостта от създаване бази данни, позволяващи гъвкаво ползване на наличната съвкупност от наблюдавания на слънчеви активни центрове и активни явления на Слънцето, земната магнитосфера и високата атмосфера на Земята. Демонстрира се пример на съответен софтуерен продукт, който в момента е във фаза на разработка. Същият се разлработва в рамките на проекта “Хелиотараксия: Център за слънчев и слънчево-земен мониторинг – Стара Загора”.

Научен семинар – 30.03.2015г.

 news, семинари  Comments Off on Научен семинар – 30.03.2015г.
Mar 242015
 

Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 30 март от 14:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.

Тема: Еруптивни явления на Слънцето

Докладва: д-р доц. Петър Духлев, ИА НАО, БАН

Поканени са всички интересуващи се.

От ръководството на семинара

Абстракт:

Еруптивните протуберанси, слънчевите избухвания и изхвърлянето на коронална маса са трите основно еруптивни прояви на Слънцето. Тези явления често са физически взаимосвързани, възниквайки в една и съща едро-мащабна магнитна система, еруптираща в слънчевата корона. Тяхното изследване е една от особено актуалните насоки в съвременната хелиофизика. Изследването на трите еруптивни явления са възможност за разширяване на познанието ни за физическите процеси водещи до тяхната поява и са основа за ранна диагностика и прогноза на геоефективните слънчеви избухвания и изхвърляния на коронална маса.

Слънчево затъмнение на 20 март

 events, news  Comments Off on Слънчево затъмнение на 20 март
Mar 132015
 

На 20 март предстои да наблюдаваме първото за годината слънчево затъмнение. От територията на България и по-голямата част от Европа то ще се наблюдава само като частично закриване на Слънцето от Луната. Пълната фаза на затъмнението ще бъде видима само от северната част на Атлантическия океан, Фарьорските острови и архипелага Шпицберген. Най-доброто място за наблюдение (където затъмнението ще продължи най-дълго) ще бъде в океана на около 260 км северно от Фарьорските о-ви. Максимална продължителност на пълната фаза, наблюдавана оттам ще е 2 м и 46.9 с., а частичното затъмнение ще продължи близо 4 ч и 10 м. За София частичното затъмнение ще започне в 10 ч 42 м и ще продължи 2 ч 16 м. По време на максималната фаза на затъмнението в 11 ч 49 м 5 с, близо 53% от слънчевият диск ще бъде покрит от Луната.

Компютърна симулация на общия вид на явлението по време на максималната фаза в 11h 49m 05s на 20 март, за наблюдател от района на София

Компютърна симулация на общия вид на явлението по време на максималната фаза в 11h 49m 05s на 20 март, за наблюдател от района на София

Пълните слънчеви затъмнения дават на астрономите уникалния шанс да бъде наблюдавана най-близката до Слънцето част от слънчевата атмосфера, слънчевата корона и протуберансите на слънчевата повърхност. При всяко пълно затъмнение слънчевата корона изглежда по различен начин в зависимост от моментната активност на Слънцето. Освен снимки на короната и протуберансите в оптичната и инфрачервената област, могат да бъдат получени спектрални и поляриметрични наблюдения.

Continue reading »

Научен семинар 12.03.2015

 news  Comments Off on Научен семинар 12.03.2015
Mar 072015
 

НАУЧЕН СЕМИНАР

Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 12 март от 14:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.
Тема: Minimal Dilatonic Gravity from cosmology to compact massive objects
Докладва: д-р Деница Стайкова, ИЯИЯЕ, БАН
Поканени са всички интересуващи се.

Абстракт:

The minimal dilatonic gravity (MDG) is a theory, which is locally equivalent to the f(R) theories of gravity and which has been used successfully as an alternative description of the effects of dark matter and dark energy. As a new application of the theory outside cosmology, we use MDG to describe relativistic static spherically symmetric stars. We describe our results in the cases of white dwarfs and neutron stars with
different equations of state of the matter and discuss the implications from the introduction of the dilatonic field in the theory, both on cosmological and stellar scales.

От ръководството на семинара

НАУЧЕН СЕМИНАР

 events, news  Comments Off on НАУЧЕН СЕМИНАР
Jan 062015
 

НАУЧЕН СЕМИНАР

Редовната сбирка на семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 12 януари от 14:30 часа в зала 301 на Института по Електроника на БАН, Цариградско Шосе 72, София.

Тема: WR 48a: Взаимодействащи Звездни Ветрове във Волф-Райе звезди, ‘произвеждащи’ прах

Докладва: Светозар Жеков, ИКИТ-БАН

Поканени са всички интересуващи се.

От ръководството на семинара